Министър Божидар Димитров, който отговаря за българите в чужбина, представи в Министерския съвет предложенията за промени в Закона за българското гражданство. Част от тях предвиждат ясни и съкратени срокове и мерки срещу корупцията при разглеждането на заявления за получаване на българско гражданство.

Министър Димитров представи целите и мотивите на подготвените от неговия екип промени. Очаква се те да облекчат значително процедурите за придобиване на българско гражданство от кандидати с български произход и придобили висшето си образование у нас.

Поне 30 000 нови български граждани се очаква да има всяка година във връзка с промени, които се предвиждат в Закона за българското гражданство, предаде репортер на Агенция „Фокус”. По години от 2002 г., откогато има данни, одобрените молби са: 2002 г. - 3371, 2003 г. – 4266, 2004 г. – 5660, 2005 г – 5 847, 2006 г. – 6628, 2007 г. – 5938, 2008 г.- 7113, до 30 юни 2009 г. – 4353.

По държави за периода 2002-2009 г. разпределението е Македония – 19 825, Молдова – 14 231, Русия – 2 185, Украйна – 1 743, Сърбия – 1 825, Израел – 1 029, Албания – 456.

В рамките на 3 месеца кандидати за българско гражданство, получили висше образование у нас, минимум бакалавърска степен да получават такова, предвиждат част от промените.

Свидетелството за български произход ще се издава само от Агенцията за българите в чужбина. Причината е, че има много фалшиви свидетелства.

Проф. Димитров даде пример за куриоз - от общо 250 молби от Молдова, които се разглеждат днес от съвета за българско гражданство, 249 са фалшиви. Това не означава, че тези хора не са българи, но са се доверили на посредници, които са ги измамили.

В рамките на шест месеца ще могат да възстановят гражданството си наши сънародници, които са го изгубили по волята на историческите събития. Това са живеещите в Македония, Беломорието, Поморавието, които са били в границите на българската държава до 1944 година. Европейският съюз не възразява на облекчените процедури, тъй като има такава практика, обясни министърът.

Сред предложенията е гражданството на българите от териториите, отнети от България с Парижкия мирен договор от 1947 г., да се възстановява с искане до министъра на правосъдието, което трябва да бъде отправено в петгодишен срок от влизане в сила на разпоредбата.

Министърът каза, че за да се придвижи по-бързо процедурата посредници са вземали крупни рушвети - 5 000 евро в Молдова и 10 000 евро в Македония и тези хора днес живеят в палати. По вестниците включително има обяви, които обещават бързо и положително решение на въпроса.

Висшистите ще взимат експресно българско гражданство

Без посредници, съкратени срокове, разширен обхват

Посредниците ще бъдат премахнати от процеса на получаване на гражданство и ще бъдат въведени облекчени условия за определени групи, предвиждат промени в Закона за българското гражданство, които ще бъдат внесени в Министерския съвет. Това съобщи на пресконференция в петък министърът без портфейл, отговарящ за българите в чужбина Божидар Димитров.

В рамките на три месеца кандидати за българско гражданство, които са завършили висше образование у нас, ще получават българско гражданство. Изискването ще бъде да имат минимум бакалавърска степен.

„Сега по силата на споразумения България приема годишно около 600 студенти от българските общности. Вече има около 6 000 българи завършили висше образование в България. На тези студенти българската държава им плаща до степен бакалавър, след което започваме да ги третираме като чужди граждани и трябва да плащат по 5 000 евро за степен магистър, което за тях е непосилно”, обясни Димитров.

Те предпочитали да се върнат по родните си места с недовършено висше образование, платено от българската държава. Освен това младежите се откъсвали от средата си. „Вторият проблем е чисто хуманитарен – тези деца идват в България на по 18 години. Първите си социални, човешки, икономически, политически, ако щете и сексуални контакти, те осъществяват в България. Когато трябва да се върнат на 24 години в родните си краища, те нямат социални контакти, а освен това няма и работа за тях, защото квалификацията им е твърде висока”, аргументира се Димитров.

Да си приберем хората от бивши български територии

Друга предвиждана промяна в закона е в рамките на шест месеца след влизането в сила на поправките да могат да възстановят гражданството си наши сънародници, които са го изгубили „по волята на историческите събития”. „Това са живеещите в Македония, Беломорието, Поморавието, които са били в границите на българската държава до 1944 година”, разясни Димитров.

„България има интерес да дава българско гражданство на хора от бивши български територии, защото държавата е на всички българи”, смята Божидар Димитров. Той заяви, че ЕС не възразява срещу въвеждането на облекчен режим за даване на българско гражданство, тъй като в редица европейски държави имало подобна практика.

Според Димитров двете основни причини, поради които се подава молба за българско гражданство, са „патриотични подбуди” и „желание за защита”, какъвто е бил случаят със Спаска Митрова. „Не е вярно, че тези хора искат гражданство, за да могат да пътуват на Запад. Ако искат да го направят те ще намерят начин, както намирахме ние преди”, коментира Димитров.

Той смята, че престъпниците не подават молби по общия ред. Те си плащат определена сума и им носят по няколко лични карти у дома. Справка – Куйович.

Председателят на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова обясни, че с цел да не се допуска даването на гражданство на хора със съмнителни намерения, се правят съвместни проверки с ДАНС и се проучва миналото на кандидатстващите. „Затова се получава и забавянето. Не може да се раздава българско гражданство на калпак”, коментира Манджукова.

„Тези, които подават документи, знаейки, че ще чакат по пет-шест години и ако случайно намерят пари плащат на посредник, за да му излязат по-бързо документите, са обикновени хора", коментира Димитров

Без посредници и по-малко чакане

Законовите поправки предвиждат още посредниците да се премахнат, а всеки кандидат за българско гражданство да подава лично молбата си или в Министерството на правосъдието или в българските консулства.

„В края на краищата, който иска българско гражданство ще си вдигне задника и ще отиде до българското консулство или до съответната държава. Поне това усилие може да направи", заяви Димитров.

„Посредниците взимат пари от хората и корумпирайки български чиновници, успяват да издействат българско гражданство за хората. Къщите на посредниците в Македония, Молдова и Украйна са като мутренските палати в Бояна и Драгалевци”, каза Димитров. По негови данни рушветите са били около 5 000 евро за Молдова и 10 000 евро за Македония. За сравнение държавните такси за получаването на гражданство заедно с превода и легализацията на документи излиза около 200 лева.

За посредниците имаше ниша, тъй като за гражданство се чака дълго – и до ден днешен се гледат молби от 2002 година. Димитров обаче увери, че вече се работи с по-бързи темпове.

За три седмици Агенцията за българите в чужбина е разгледала 3201 преписки и вместо 250 молби се разглеждат по около 700 молби седмично. В нея в момента работят 25 души, а молбите се гледат от четирима.

Въпреки обявените от финансовия министър съкращения в цялата администрация, Димитров настоява такива да не се правят в Агенцията за българите в чужбина, а освен това в Министерството на правосъдието да се назначат още 4-5 човека, които да се занимават с тези въпроси.

Той се надява молбата му да бъде удовлетворена, тъй като се очаква около 6 млн. лева да влязат като приход в хазната, ако всяка година се одобряват 30 000 нови молби за българско гражданство. За сравнение през миналата година е дадено гражданство на 7113 души.

коментирай във форума