На всеки две години ще се събират учени, занимаващи се с прабългарската тематика от Карпатите до Урал28 юни 2010 | 18:15 | Агенция „Фокус”
Георги Атанасов, началник отдел „Археология” в музея в Силистра пред Агенция „Фокус” за форума по прабългаристика в Болгар, Република Татарстан.
Фокус: Г-н Атанасов, преди дни участвахте в конгреса по прабългаристика в столицата на Волжска България – град Болгар, в руската република Татарстан. Ще ни разкажете ли повече за него - какво се случи там? Кои други български представители участваха на форума?
Георги Атанасов: Преди време, в Казан беше проведен конгрес по археология на евразийската степ. Тогава се формира идеята да се проведе и специален научен български форум в столицата на Волжска България – град Болгар, на който да се акцентира върху проблемите на ранната прабългарска история и археология. И колкото и невероятно да звучи организаторите от Казанския археологически институт положиха сериозни усилия и между 18 и 22 юни в древната столица на Волжска България беше проведен българския форум. На него участваха над 60 учени от бившето постсъветско пространство и от България. Практически на този форум бяха всички водещи специалисти, които се занимават с проблемите на прабългарската история, археология и култура. Нещо повече, почти съм сигурен, че никога в древната столица на Волжска България, поне през последното столетие, не е имало толкова масивно присъствие на български учени и археолози. България беше представена по достойнство от внушителна група: ръководителя на филиала по археология на БАН в Шумен Павел Георгиев, колегата от филиала на БАН Янко Димитров, зам.-министъра на културата Тодор Чобанов, който е археолог и се занимава с проблемите на прабългаристиката, Валери Йотов от Варненския музей, колегата Борис Николов от Великотърновския университет, аз представях Силистренския музей, от Министерството на културата имаше още един представител – Георги Владимиров, който се занимава конкретно с Волжска България. Така че бяхме една внушителна група. Българската делегация беше подсилена и с проф. Николай Русев, който е етнически 100-процентов българин, професор в Кишиневския и в Българския Тараклийски университет.
На конгреса бяха представени учени от всички зони, на които са присъствали прабългарите до тяхната голяма миграция след смъртта на хан Кубрат. Там бяха колегите от Кримския филиал на Академията, водещи специалисти по изучаването на средновековните паметници в Крим, където прабългарите имат важно присъствие, колегите от Самара, колегите от музеите по река Волга, в които има изключително много паметници. Имаше и колеги от Казан, този мощен културен център, който наследява като столица в региона Болгар. От там бяха представени колегите от археологическия институт, от университета в Казан. Имаше едно доста впечатляващо присъствие, което беше уважено и от вицепремиера и министър на културата на Татарстан Зиля Валеева на 19 юни на официалното откриване на форума. В продължение на четири дни бяха разисквани почти всички проблеми, касаещи ранната прабългарска история и културата. Един от акцентите беше Волжска България.
Фокус: Какви са конкретните резултати от конгреса?
Георги Атанасов: За първи път учени от различни страни, които не само се интересуват и пишат по проблемите на прабългарската история и култура, но и работейки на терен, водят проучване и разкриват и обработват паметниците на тази култура. Това е много важно, защото едно е да се говори и пише, но друго е да беседват хора, които всъщност работят на терен и откриват паметниците. Новите данни, които бяха изнесени, касаят откриването на едно ранно преселване на българите нагоре по река Кама. Волжска България е феномен, който обикновено се смяташе, че води начало си от XIX век чрез някои типове паметници, които показват движение на български групи на север по Волга и по-рано, вероятно още с края на Кубратова България. Много важни са паметниците, които копаят колегите по течението на средна и долна Волга. Ние разполагахме до скоро само с най-общи представи за това присъствие, за характера на тяхната култура, но вече видяхте цели комплекси, особено колегите от Самара са изключително активни в това отношение, от ранната прабългарска култура и прабългарската цивилизация. Това действително е една цивилизация, която започва от Волга и Кавказ и достига до Централна Европа.
Фокус: Форумът, в който сте участвал, обогати ли историческите факти, който учени като вас събират за този исторически период?
Георги Атанасов: Да, ние за първи път участваме на такъв научен форум, на който се излагат почти всички научни достижения, след което вече можем да работим на един по-здрав фундамент, когато градим нашите теории, а не да си градим теориите за етногенезиса и култура на българите като ги смучем от пръстите си. Ние имахме именно тази уникална възможност. Да видим например кримския вариант на прабългарската култура – изнесени бяха изключително ценни данни. Ние научихме повече за това какво се е случило на Таманския полуостров, който е била една от основните бази на прабългарите, където може би е бил обитаван от водещия владетелски род. Видяхме всичко това в научни публикации. Много ценен за нас беше престоят в Москва, където се запознахме с изследователите на друг голям център на Велика България. Запознахме се с колеги, които проучват там и ни дадоха нови факти как е изглеждал той, къде действително можем да търсим прабългари? Към тези проблеми трябва да се изхожда единствено и само от гледна точка на прагматичната наука. Оказва се, че само археологията вече може да реши този въпрос. Няколкото писмени източници сме ги прокоментирали, преекспонирали вече и разчитаме на археологията, която бавно ни допуска до тайните на тази култура. Много интересно беше да се запознаем с паметниците на Волжска България. Ние си мислим, че когато се каже българин през Средновековието едва ли не цял свят взира поглед в Плиска, Преслав, Търново и Дръстър. Не е така, ние, специалистите го знаем. В някои отношения нашите братя – волжските българи са ни надминали. Имали са по-голяма държава от нашата с много силна металургия. Малко хора знаят, че леенето на чугун се внедрява първо в Европа от волжските българи. Те са имали и много по-добра търговия от нас. Те са били една цивилизация, която е попаднала под мощния татарски удар, която все пак успява да се противопостави. Никой не е можал да се противопостави на Чингис хан от Китай до Германия, така успешно, както да го правили волжските българи, които на два пъти успяват да разбият ордите на Чингис хан. За такава държава става въпрос. Затова на форума беше хубаво да си сверим часовниците от Дунавска България с Волжска България и да получим едно ново самочувствие, защото това е част от българската цивилизация и българите в този исторически момент на създаването на новите държавни структури в Европа след Римската империя се оказват един народ, който оставя забележителни следи, един от малкото народи, които оставя две държави със значително място в европейската и световната култура. Ние много знаем за нашата България, но беше важно и да видим, че и оттатък не са се посрамили никак.
Фокус: От Министерството на културата ангажираха ли се по някакъв начин за изпращането на наши археолози на място?
Георги Атанасов: Това беше важно и за организаторите. Ние трябва да кажем, че не можем да отделим такива средства. Представете си за този форум организаторите поеха всичко за 60 човека – и пътя, и нощувката. Ние в момента нямаме такива възможности, но мисля, че министерството и БАН, специално археологическия институт и филиалът на БАН в Шумен, ще направят нещо и има идея следващия български форум, след две години да бъде в България. Така се сформира идеята през две години да се провеждат такива форуми, на които да се събират учени, занимаващи се с прабългарската тематика от Карпатите до Урал.
Фокус: Има ли паметници, които могат да бъдат използвани за туристически дестинации от хората, които искат да се запознаят с историята на прабългарите?
Георги Атанасов: Не, прабългарите не са имали стационарни паметници, те са били номадстващо население, което не оставя чак такива забележими археологически следи. Некрополите не могат да бъдат използвани като туристическа атракция. Целта на този форум беше не да се взривяват бомби и да се говорят високопарни слова, а действително прагматично само учени да седнем и да обсъдим този феномен – прабългарска цивилизация. Всичко това без излишния шум и усилване на светлините на прожектора. Много прагматично. Българите могат да усетят и да видят прабългарската култура в музеите в Крим, в Самара, в Украйна, разбира се – в Казан. Там могат да застанат и да погледнат началото на тази култура, която се оказва действително, че има като свой фундамент сармато-иранската индоевропейска култура.
Галина ДИМОВА
